23.07.2011

Общество традэла пэстыр ромэн

Ромэндэ нанэ доступо кэ культурна ценности, образование. Машкир романы нация и какана само низко образование и бари смертность, особенно машкир чяворэндэ.

Культурно революция откэрдя вашэ ромэндэ школы, бутя дэ форья и гава. Машкир ромэндэ ячнэ мануша интеллигенты и бутитка. В основном пэ джиипэ рома дорэсэна кустарно бутяса (кэрэна пэталы, саварья, урдэна, адякэ жэ ёнэ чёрэна, мангэна, драбакирна). Лэндэ на сыс выборо пэ бутя пал дава со ёнэ мануша безграмотна или малограмотна… Адасаво джиипэ прилыджяла кэ криминало. Дэ 50-та бэрша кочевье сыс тырдякирдо. Акана пхарэс пэскэ представить, со конда ромэндыр мэкэла пэскиро кхэр, буты и джяла тэ дживэл дрэ шатра, тэ чюрэл, тэ мангэл…

Ямэ дживаса дэ XXI веко. Дэ каждо романы семья чейнэ, собы тэ явэл образование. Образование машкир ромэндэ газдэла романы нация дэ общество. К сожалению, исы бут причины дадэвес, пал савэ чяворэ на ходинэна дэ школа. Екх причина лэндыр – нанэ лыла. Местна рая на дэна регистрация и на дэна лыла пэ чяворэндэ, кон бияндяпэ пэ да штэто. Финансово и материально недостаточность дэ барэ семьи на домэкэна кэ образование. Дад и дай не в состоянии тэ урьен, тэ кинэн школьна принадлежности, лэндэ нанэ кай тэ лэс ловэ пэ дром дэ школа и палэ. Дэш бэрш палэ дэ Россия явья движение скинхедов – дава адякэ жэ исы препятствие кэ образование ромэн. Дая, дада дарэна палэ састыпэ и джиипэ чяворэн гиро. Романэ чяворэ чястэс подвергаются кэ марибэ скинхедэнца. Бут мануша – рома дживэна дэ дриван пхарэ условия. Нанэ кхэра, мануша дживэна дэ лачюги, савэ скэрдэ пэскирэ вастэнца. Одой нанэ комунальна услуги, дасавэ сыр: як, пани, татыпэн, канализация. Дэ лэнгирэ кхэра нашты тэ дживэс даже лына скирэс. Учителя на камэн тэ сыклякирэн романэ чяворэн катанэ руссконэ гаджэнца, объясняя далэса, со романэ чяворэндэ джюва, лэндэр накучес кхандэл, ёнэ мэлалэ и харувэна трупо. Сы школы, кай романэ чяворэ шукар сыклёна, нэ и ёнэ саекх сыклёна дэ особа классы, кай нанэ гаджорэн или кай сыклякирна набут дылэнэн. Учителя, кай сыклякирна романэн чяворэн подвергаются унизительному отношению машкир коллегэндэ и пэскирэ другэндэ. Тэ решинэс далэ проблемы пхаро, нэ тэ решинэс лэн чейнэ ваш дава, собы тэ зракхэс пэскири нация позоростэр и унижения дэ общество.

Традиции дэ романэ семьи сык авэн штэто кажнонэскэ. Датэ строгэс кажно джинэл со лэскэ чей тэ кэрэс дэвэс дэвэсэстыр. Особеннэс дава отлыджялпэ кэ романэ джювля. Дэ лэнгиро джиипэ сы бут никай чиндэ законы. Чяитко и чяворытко джиипэ сарэса отличяется джиипнастыр сыр чяй выджяла палэром. Романо чяво дэ семья ни палсо на рикирла лав, лэндэ нанэ ограничения и обязанности. Сыр выгия чяй палэром, пэ лакирэ псикэ пасёла сари пхари буты дэ бари семья. Бори укэдэла, подэла, стирэнэла, каравэла хабэ, адай же ёй драбакирла далэса дорэсэл семьякэ пэ хабэ. Кэли бори кэрэла надякэ, то ла марэл ром или сасуй. Поранэ рикирна баро уважение и лэн почитают сарэ рома.

Сарэса дживэна романэ чявэ. Пал саро джиипэ мурш рикирла привилегированно положение. Ев саро дэвэс ничи на кэрла, дживэла палэ ромнятэ. Мурша рикирна грэн, кэрэна барыши, бикнэна ското, скэдэна састыра. Мурш решает, кицык дэ семья явэна чяворэ. Пал дава джювля чястэс янэна чяворэн. Нэ бэрша парувэнапэ. Хасёна традиции и законы романэ… Пал дава со джювля неграмотна или малограмотна, кэрэна чястэс аборты или самоаборты, далэса нашавэн пэскро састыпэн. Бут джювля на джинэн палэ контрацептивы (драба, кай тэ на ячэс пхари) и сыр годяса тэ зракхэспэ от нежелательной беременности. Далэ драба фэдыр абортэндэр. На джинэн джювля пал тесты на беременность, сыр лэнца обращаться, сыр тэ джяс кэ гинеколого, сыр кокорьякэ тэ галёс, пхари ёй или нат.

Сы ромэндэ традиция тэ выдэн чя палэром чяёрьяса. Гожо традиция, и ёй ракхэла джювлен от беспорядочных половых связей, после савэндэ ёнэ могут тэ занасвалён венерическа насвалыпнэнца. Кэли джювлори грамотно, ёй пал дава саро лэла тэ гинэл.

Акадякэ, со пэ джювлятэ пашты финансово строна дэ семья, ла чястэс ухтылна, зарикирна барадэра дэ отделение. Джювля марна, унижают, издеваются. Барадэрэнгэ чей, собы джювлы тэ лэл пэ пэстэ дова со ёнэ ракирэн, со лэнгэ чейнэ. А адава сы нарушение конституции тэ прав человека. Сарэ гаджэ настроена пэ ромэндэ. Лэнгиро расистско настроение против ромэндэ дэ российско общество. Ёнэ ракирэн, со сарэ рома залэнапэ драбэнца – бикнэна и пусавэнапэ.

Романо общество должно бороться, тэ ракхэс пэскирэ семьи, пэскири нация позоростэр путём борьбы против драба и сув. Современно джювлы адякэж, сыр мурш камэл и должна решать сарэ вопросы дэ семья, в том числе вопрос о палэ планирование семья.